Чакахме, чакахме... и ето чудото дойде! Христос воскресе! Както се казва в песента: "Големия кораб минава е т.н." Глъчка, задръствания по улиците, пълни магазини и максимално потребление. Последните седмици всичко е свързано с голямото събитие на годината. Та дори и почиващите са заминали на тематични почивки в различни краища на държавата и извън нея. Медиите бълват репортажи за съживяващата се вяра в българина. Но, дали е така? Според мен това е медиина шумотевица, подпомагаща нуждата от по-голямо потребление на населението и превръщане на исконното в едно циркаджииско показно излагане и показване на модерните тенденции наречени "Вяра". Не Вярата води хората в храмовете, а най-вече надеждата и желанието да получат неща, които явно никой друг в държавата ни не може да ни ги даде. Само една малка част от показващите се в божествената обител, отиват там за да се отъркат в новосъздалото се висше общество на обогатени дебили, симулиращи връщане към християнските ценности, като смятат че с едно такова показване и евентуално прекръстване пред някоя божествена икона ще им измие ръцете и лицето от лицемерието, алчността и мъката, която са причинили през останалата част на годината на хората помогнали им за тяхното облагодетелстване и обогатяване. Тези хора стоят лицемерно на преден план в храмовете, услужливо забравили за всички грешни простъпки извършени през другите дни от годината. Но да оставим богоизбраните и да се върнем при нас ходещите по земята. Защо не вярата се връща в Българина? Защото вярата не е любовница да си отива и да се връща когато ние искаме. Вярата се заражда още със осъзнаване на даден индивид. Тя е нещото, което изгражда същноста на човека. Гради морала, постъпките и делата прец целия периот на осъзнатото съществуване на индивида. Не може да кажем, днес сме атеисти а утре сме вярващи. Това не е вяра, а някаква мода. Хората ходят в храмовете, защото са загубили всякаква вяра в обществото и институциите. Те ходят там да търсят надежда. Едни за изцеление, други за добър живот, трети за богатство и щастие. Трябва да знем, че всичко това божественото се намира в нас самите. Всичко е свързано с нашите възприятия, с нашия начин на живот, а вярата само ни дава пътеката по която можем да постинем желаните от нас чудеса на живота. Надеждата, това е водещата сила за всеки и ако изчезне тя, рано или късно човек си отива от този свят... незнайно къде. За това мисля че трябва да съхраним надеждата за всеки от нас и да се мъчим всички институции да работят в тази посока. Надеждата води хората към по нататъчно развитие, независимо че в момента се води жестока борба между надеждата и алчността и от тази борба зависи по нататъчното развитие на целия свят. Но тя, надеждата трябва да се развива. Трябва да се работи за нея. Не трябва да се дава само на такива светли празници. А през другото време... какво. Аз мисля, че човек трябва постоянно да работи върху своите надежди и да разбере, че тя надеждата не идва от свише, а е част от нас и наша божествена сила за преодоляване на незгодите и постигане на желаните жизнени възможности. Пазете, съхранявайте надеждата, че тя ще съхрани вярата в самите нас!