Ето отново замириса на избори и колелото на най-голямата машина за раздаване на пари се завъртя в пълна сила. Като започнем от законните плащания които са издути до спукване, за да има достатъчно за поделяне под масата и свършим с мижавите левчета давани на братята цигани за умилостивяване и придобиване на лесния вот. От всичко това излиза че се е създала една нова индустрия за изкарване на пари в която движението на парите е като ураган и оборота е страшен, но за разлика от другите сфери на икономиката, от тази никакви пари  не влизат в държавата, защото печалбата се разпределя под масата. За това си мисля, че е нужно изменение на конституцията, така че тази олелия да се провежда всяка година, а при добро желание може да провеждаме избори и на шест месеца. Така ще намалим безработицата, като увеличим броя на професийте в България. В регистъра ще се появят професии от рода на: дилър на гласове, щатен застъпник и наблюдател, политически агитатор и дори щатен лепач на плакати. В такива моменти от баницата има за всички, естествено за хората от каймака голямо парче, а трохите за горките избиратели, които се осмелят да си ги поискат. На времето имаше кебапчета и ракия но сега не съм виждал. Може би еволюцията е навлязла и тези среди и се търсят нови методи за омагьосване. Парите се леят като пролетен дъжд и сменят джобовете бързо и успешно и политически скакалци скачат от партия на партия, като мароканските скакалци в Родопите. Едните ядат тревата на планината, а другите изяждат останалите надежди на хората и накрая резултата ще бъде един. Ще останат само скакалците, но за разлика от природата, където скакалците ще се преместят на друга територия за изяждане, политическите скакалци няма къде да скачат повече. Надявам се че все пак хората ще се събудят от транса в който са изпаднали и ще намерят отровата която ще ни избави от това бедствие. Някой ще кажат че съм много краен в расъжденията си, но в тази ситуация не виждам начин за излизане от спиралата която сме попаднали. Всичко което се прави в тази държава е зависимо от тези политици, а те никога няма да гласуват нещо което нарушава тяхното спокоиствие. Това се нарича чуство на самосъхранение и го има във всяка една твар ходеща и дишаща по майката земя. А всички тези които мислят по различен начин нямат шанс да влязат във водовъртежа на политиката, но ако някой случайно премине ситото след това го сдъвкват и го изплюват. Пак това самосъхранение. И в този ред на мисли стигаме до кулминацията на изборния процес, всенародния вот. Да си призная всички тези волеизлияния се предизвикаха от една публикация за разумно гласуване. Аз мисля че е дошъл момента в който разумно гласуват само циганите, партийните функционери и финансовите благодетели. Ще се обоснова за твърдението си. Отговора е прост. Да вземем за пример моя глас. Като го дам и като съм го давал, не съм видял никой от избраните от мен политици да се съобразят с мен и с по-голямата част от вас за нашите искания и нужди. Защо? Защото съм българин и трябва да страдам и да си внасям чинно осигуровки и данъци за да има за гореоблодетестваните от изборите да им се дават помощи, да им се дава субсидия за партията и да се връщат парите на финансовите благодетели. Ще кажете циганите са глупави. Не те не са глупави, защото единствени те от раята получават трохи от баницата на изборния процес. От 20 до 50лв. на самия избор и после социанни помощи и подаяния през целия период на управление. Като процеса на подмазване се засилва в края на изборния цикъл. Да господа ние другите сме в кърпа вързани. Все ще гласуваме за някой и дори не заслужаваме тези 50лв., които получават подмамваните. А нас ни мамят с празни обещания и шокиращи разкрития за нарушения на другите, които никога след това не са верни или се потулват след изборите. Както казва една стара поговорка: Гарван, гарвано око не вади! Един вид кълвем на гола кука и не напразно един депутат предизборно обеща на циганите нови къщи, а на нас зарибяване на язовира с шарани. Но да не се отплесваме и да продължим с анализа. Както върви по всички медии, гласувай за да не бъде подменен вота ни. Да но гласували негласували вота ни е подменен с този изборен закон. Да оставим на страна изборните нарушения, които не са изключени. При гласуване през всички години на прехода, гласуват около 52-55%. От тях двайсетина процента се преразпределят и какво остава? Някакви си 30-40% решават управлението на страната. Драги господа това ли е нашия вот? НЕ е. Това е желанието на политиците, защото по този начин по-лесно се сбъдват прогнозите и сигурността им е по-голяма. Нямало как да се направи. Не господа винаги има начин. Аз бих предложил един реалистичен начин, който няма да се хареса на нашите политици. Първо въвежда се задължително гласуване, като в бюлетините има графа други или свободно гласуващи. Тези гласове се отчитат в протоколите и тогава ще се види процентното съотношение на нашите мили партии. Ако гласувалите за партиите са по-малко от гласувалите други, означава че е дошъл момента за свикване на велико народно събрание и промяна в управлението на страната по демократичен път. При положение че партийте омагьосат народа и той гласува за тях и минат 51%. Парламента се съставя от процентите на партийте прескочили четири процентната бариера като останалите места се разпределят по равно за всяка участваща партия, а не на квотен принцип. Субсидийте на партийте се определят в зависимост от реалния процент на изборите, а не на брой хора в парламента. При липса на партия с 51%  в парламента се съставя експертно правителство от президента. Всичко това е свързано с намаляване на броя на народните избранници. Мисля че може да споделям още много неща които ме вълнуват, но за сега оставям на вас да определите дали съм прав и дали има нужда от някаква промяна. Знам че човек сам днес не може да измисли такава голяма промяна, но съм съгласен на градивен коментар и диспут. Но за едно съм сигурен, нещо трябва да се промени, защото така не може да продължава!