Мълчах, мълчааах... мълчах, но както казва поета: "Душа не трае, мъжка, юнашка". За жалост в нашата хубава държава, когато човек си отвори устата да изрази собствено мнение и то не е обвързано с партиините насоки на водещите партии или не е подкрепян от някой олигархичен кръг, му е спукана работата. Или по-точно, никой не гледа дали изказаното мнение има градивен характер и полезни критики за и против управляващите или техни опоненти. Всичко се свързва с желанието да унищожим различно мислещия, защото пречи на правата посока на управляващите. Веднага се включва тежката олигархична машина на управленските структури и дадения индивид е смачкан по един или друг начин. В най-добрия случай му се предлага подходящо място, да замълчи за винаги или ще бъде отлъчен. Тази участ сполетява малка част от така наречените от нас протестъри, които протестират само и единствено за собствено облагодетелствуване и спират да лаят щом стигнат нивото на тяхната задоволеност. За някои това са дадените 50 лева на ръка, а за други нивата се покачват до нечувани от обикновения гражданин благини. Какво се случва с останалите? Останалите остават излъгани дари от хората които се опитват да защитават. Защо? Това е синдром на нашето общество. Лошо или не това е положението и които не може да се устрои или примири, търси начини да се отърве или да се спаси, по-точно казано. За това си мисля, че хората напускащи държавата не бягат толкова от ниските доходи, както постоянно тръби информационната машина на управляващите, колкото от несигурността, безправието, хаоса, бъркотията и най-вече корупцията, която се шири на длъж и на шир в държавата, умело дирижирана от управляващите върхушки на всички водещи партии. Защо ли през тези години на така наречения преход в държавата не излезе един от майка раден, пред  хората и не разкри истината за живота в нашата държава? Защото ние си го пожелаваме този начин на комуникация. Да предположим, че някой политик излезе и каже: "Хора, работата не е на добре! Всичко това което е градено с вашите пари през годините на социализма е или унищожено, или е разграбено с благословията, първо на милата ви партия и после с всички неини лъчове създадени след великата дата 10.11.89г". Защо лъчове? Защото както историята говори, при мракобесието от началните години на комунистическия режим след 09 септември как мислите, колко демократи и опозиционери са останали живи в България, та да има приемственост след гореспоменатата дата. За това всички лидери на така наречените демократични партии или опозицията са хора преминали през школовката на комунистическите структури: чавдарче, пионерче, комсомолец и на края компартия. Това по себе си според мен няма нищо лошо, защото се предполага че дадена партия обучава и привлича в своите структури, хора отговарящи на изискванията за управленски възможности. Лошото е че повечето от тези новосъздадени лидери са от втория ешалон на новоизлюпващите се ръководни кадри, които не са влизали пряко в плановете на всевластващата компартия. И това е проблем! Проблем които тегне на обществото ни вече 29 години. Тези нискоразрядни бивши партиини функционери, завзеха виши ръководни постове и не допускат никой по-кадърен или различно мислещ от тях да се опита да подобри блъгосъстоянието на хората. Нещо повече. В тяхната слабост и беизходица постоянно търсят сенките на миналото и страха от неизвестното, че да стопират и малките недоволства от  обезверелите останали почти премирени граждани на държавата. Постоянно сме заплашвани от кои ли не. Ще ни изгонят от европейския съюз, т.е. ще отидем на Марс. Ще ни превземе Турция. Ще фалира държавата. Някой щял да си подаде оставката. И какво?... То живота си тече и всички знаем, че колелото на историята се върти и ще се върти с нас или без нас. Според мен нещата могат да се решат единствено и само с нови имена и нови управленски решения. Бърза промяна на законодателството, защото сега надграждаме върху комунистически закони и се получава абсолютен абсурд. В повечето случай, виновните се оказват невинни, а невинните виновни. Трябва изграждането на цялостна стратегия за промяна на държавата, а не тези откъслечни мерки, които объркаха още повече държавните институции и създадоха отвратителна здравна и образователна реформа. Тези предприети мерки през последните години доведоха и ще доведат още по-големи беди на българския народ. Но кой му пука! Нали управляващите тънат в разкош. Кой го е еня за държавата. Заплашвайте господа управляващи. Май на края ще останете само вие да дишате въздуха и ще управлявате малка част от останалите овце, които блеят жално за коричка хляб, отчупила се от вашите гощавки!