От дълго време се настройвам да пиша в моя блог и все не намирам сили, но сега съм доста озверен и се престраших. Реших  да споделя с алдиторията моето разочарование от волейболната среща България и Русия. Нюансите на тази загуба и състоянието на отбора ни е огледало на цялата действителност в страната ни. Аз съм бивш спортист и зная че в спорта винаги има победители и победени. Нещата които ме ядосаха са няколко и искам да ги споделя. Не съм специалист във волейбола но ще започна анализа си от играта на отбора. Всяка година се получава едно "Де жа Вю". Отбора не бил подготвен. Как другите отбори са подготвени а ние никога не сме? Къде е силата на отбора ни? Никъде. Докато някога имахме отделни елементи от играта в които бяхме добре, а другите ги компесирахме с дух, сега нямаме нищо. Кръгла нула и най-вече слаба игра на разпределителя и либерото за които никой не говори. Не напразно в началото споменах, че това е огледало на живота. Както в живота и най-вече в политиката у нас първо силно се шуми с гръмки обещания, после се наакваме донасита и накрая почваме да се оправдаваме с подвити опашки, че едва ли не целия свят ни е скроил световна конспирация. И накрая искам да обобщя. Цялата вина според мен е в нашето бездушно отношение, както към поставените задачи в спорта, така и в заложените идейно-политически програми които не се изпълняват никога.